Часовниковата кула ("Сахатът"), изградена през 1875 г., е израз на икономическия просперитет на занаятчийско-търговското съсловие на града към края на XIX в. Кулата е построена по инициатива на турския богаташ Ахпазаа бей. Строителството е било извършено от тревненски майстори с материали от Карнобатското землище. В архитектурен план Карнобатската кула се отличава от типичните за българските земи възрожденски часовникови кули.
ИСъстои се от две части: долна (основно каменно тяло)и горна (паянтова надстройка). Каменното тяло е с квадратен план с външна страна 5,45 м, което на височина 5,30 м преминава в осмостенна призма, завършваща с измазан корниз. Зидарията е изпълнена от син камък с широка фуга, докато ръбовете и корнизите са от издялани пясъчникови блокове, имащи двойна функция – конструктивна и художествена. Общата височина на каменното тяло на кулата е 14 м. Паянтовата надстройка е висока 6,70 м. С покрива и шипа кулата достига обща височина 23,45 м. От североизток има врата, а вътре се извива дървена стълба, водеща до часовниковия механизъм. Камбаната е била доставена от Румъния на 7 февруари 1875 г.